Природен
парк "Сините камъни" е една земя на
могъщи зъбери, вековни гори, избори като бисерни
очи, на разнообразен растителен и животински
свят. Той е земя с дребна история и спомени
за неустрашими воеводи. С една дума земя съкровищница.
Проучванията върху най-старата
история по неоспорим начин доказват, че на територията
на парка е имало заселища още през новокаменната
епоха на трако-иларийските племена.Свидетелство
за това са откритите каменна брадва в пещерата
"Змееви дупки", силно фрагментираната
керамика от V-III век пр.н.е., каменните калъпи
за отливане на железни брадви, оръжия, украшения,
оброчни плочки. На десетки места по Сините камъни
местностите Хисарлъка, Даула, Джендема, Дюлева
река, Моллова курия и други могат да се видят
руини от зидове и настилки от крепостта "Туида",
градищата Маричино и Маринино, от аязми и древни
пътища, от църкви и манастири, строени през
ХIII ХIV век, изуестни като Сливенската малка
Света
гора.
Сините камъни са свързани
и с хайдушкото движение. Рядко има дол,избор
или местност, които да не напомнят за събитие
от хайдушкия живот и за славните войводи Хаджи
Димитър, Панайот Хитов, Стоил войвода и др.
На територията на парка, по реките Асеновска,
Манастирска и Новоселска все още съществуват
и работят, бари, които ; са част от изградената
през ХVII : ХIХ век система от тепавици, бари
и воденици. В дефилето на Селишка река се намира
и първата на Балканите фабрика за сукно, построена
от от Добри Желязков - Фабриканджията през 1834
година.С планината се свързват и традиционните
празници, като: "Празникът на конете"
Тодоровден, наречен още "конски великден",
"Еньовден с обичая да се берат билки още
при изгрев слънце, Преображение - деня, в който
вярващите се потапят в чудотворната вода на
избора "Кушбунар". Изключително интересен
е ежегодния събор в м.Карандила на каракачаните
в България и техните гости от Балканските страни.
Съчетанието между релефа, водните течения, богатата
флора и фауна, интересните скални образувания
и 
разкриващата
се панорама представлява взаимно свързано, взаимно
обусловено единство, предаващо специфичен облик
силно подчертан и характеризиращ една интересна
среда.
Природен парк "Сините
камъни" е известен с чистия въздух, специфичния
горски климат, с разнообразните ландшафти горски,
ливаден, аквален и т.н. Горите заемат 9337,5
ха или 85,5%, като 93,3% са с естестбен произход,
поляните 490,4 ха (4,3%), а скалите обхващат
161,9 ха.
Сивосините до виолетово
върхове Голяма и Малка Чаталка, кутелка, Българка
най-високия в Източна Стара планина (1181 м),
скалните феномени Кумините, Куклите, Еньова
булка, Калоянови кули и други са чудеса, които
може да създаде само природата.
Природният парк "Сините
камъни" е известен и с природните си забележителности:
Халката един от символите на гр.Сливен, привличащ
с неповторимостта на дъгообразния венец над
светлеещия се отвор, с преданията за магическата
й сила, влияеща върху най-съкровеното нещо любовта;
за разплисканото море, борбата на мореплавателите
с морската стихия и тя, Халката спасителният
пристан; за приемането на нов образ. Удивление
поражда невероятната игра на природата в
пещерата Змееви дупки, където ярко се открояват
скалните форми Змеят, Орелът, владишкият трон,
блестящият свод на галерията, известна като
Банята. Рядко живописен кът е и многовековната
букова гора, разположена на 1050 м н.в. край
извора Кушбунар в м.Карандила. Посетителите
на парка могат да се насладят на изворите Архангела,
Кушбунар, Гунчов извор, на водопадите Сини вир,
Футула, Крайчова канара и други.
Местностите Равна река,
Харамията, Даула, Джендема с вековните си дъбови
и букови дървета, били някога подслон на юначни
войводи, днес са любимо място за отдих и туризъм.В
пределите на природния парк, обхващащ площ 11380,8
ха може да се открие едно изключително голямо
биоразнообразие.
Флората е представена с
над 1027 вида и 19 под вида, отнасящи се 
към
428 рода и 94 семейства. Характерни за района
са формациите на мизийски
бук, обикновен габър, горун, цер, явор, келяв
габър. Разпространени са леска
,смрадлика, кисел трън , миризлива върба , хвойна
.Просторните горски поляни, тучните ливади и
пасища, скалите и горите са изпълнени с твърде
редки и интересни растения. 77 вида са с различен
статус на закрила, а от тях 40 вида и 2 под
вида са включени в Червената книга на България.
Изключителна е ролята на парковата дирекция
за опазването на застрашените от изчезване урумово
лале, нежен лопен, давидов мразовец и други.
Тревистите формации са местообитания
на голям брой безгръбначни 1153 вида. От дневните
и нощни пеперуди над 52% от разпространените
в България се намират в парка, като 420 вида
са приети за "редки". През последните
години са установени 10 ендемити и 36 редки
вида тврдокрили от семейството на хоботниците,
листоядите, сечкобците, гърбатките. В арка могат
да се видят еленовият рогач ,лпийската розалия
, златистият гъсеничар .
Гръбначните са 244 вида.
Често от тях се наблюдавт сърни, зайци, невестулки
,див котки ,по-рядко пъстър пор , благороден
елен . От влечугите се срещат пепелянка , усойница
, смок мишкар , медянка и 
други.
В горите и поляните могат да се срещнат около176
вида птици от 11 разреда и 38 семейства. Но
с найголямо природозащитно значение са 33те
днебни и нощни грабливи птици. в Червената книга
на България са вписани 45 вида, а в Закона за
биологичното разнообразие 191 вида, като само
птиците са 149 вида. Под защита на Бернската
конвенция са 217 вида, в т.ч. 30 вида бозайници
и 166 вида птици, 98 са с Европейско природозащитно
значение. всекидневна грижа на дирекцията на
парка е съхраняването на популациите на египетския
лешояд, белоглавия лешояд ,кръстат орел , 
скален
орел,голям ястреб , бухал , горска ушата соба
, видра , трицветен нощник и други.
Сливенският край е един
гостоприемен край, край известен у нас и извън
пределите на страната с масива "Сините
камъни", наречен през далечната 1702 година
от кримският султан Селим Герей "Сливенските
алпи", описан по-късно от немския географ
Хамер като най- голямото находище на кварц-порфир
в България. Отвесните скали са чудесно място
за любители на силни усещания, за тези които
обичат да се катерят.
По своето местоположение
и релефни форми Природен парк "Синитекамъни"
е район откъдето се разкриват великолепни гледки.
От м. Прозореца може да се надникне към котленската
планина, Дунавската равнина и Лудогорието. От
Слънчеваполяна и вр.Кулата се вижда целия град,
а далече на юг се долавят контури, те на Странджа
и Манастирските възвишения. Изградената въжена
линия, близостта до с.Ичера, гр. Котел, архитектурния
резерват с.Жерабна, почивните бази в местностите
Карандила и Даула, 18те туристически пътеки,
в т.ч. и специализираните "Пътека на здравето",
предназначена за хора с увредено зрение и друг
вид заболявания и "Образователната екологична
пътека, служеща за организиране на учебния процес
по природни науки
на открито, в естествена среда, местата за отдих,
Информационно посетителския център към ДПП "Сините
камъни" дават възможност за използване
на неоценимите здравословни ресурси, на атрактивността
на природната среда, за развитие на различни
видове туризъм екологичен, селски, историко
и културно познавателен, флористичен и фаунистичен
туризъм, фототуризъм, колотуризъм, алпинизъм,
делтапланеризъм и други, задоволяващи желанията
и потребностите на хората с различни интереси.
