Всяка географска школа по света базира изследванията си на местната терминология и класификация. Българската географска наука не прави изключение от това правило. Като пример може да се даде използването от науката на народни названия, които се отнасят до позитивните форми на релефа. Как биха се изучавали те, ако нямаше думи като планина, възвишение, бърдо, плато, могила или хълм? Несъмнено, планинската терминология е една от най-интересните страни в проучването на Пирин. Народните понятия са безценно богатства на езика ни, от което се ползва и българската наука. В известна степен те са базата, върху която тя се гради.
    Едни от най-интересните названия народният творец е дал на седловините в Пирин. За голямо съжаление те са типичен пример за пренебрежително отношение на авторите на туристическа литература. Не е трудно да се забележи, че хората, които живеят в Пирин ги наричат по различен начин. Едни се именуват премки, други порти, трети превали, четвърти преслапи. Тези различни названия не са случайни, подробност, която сякаш убягва от вниманието на писалите за Пирин. Резултат от загърбването на народната терминология и класификация, са множеството грешки в имената на седловините в Пирин, които намериха място в литературата и картите.
    Почитателите на красивия Пирин трябва да знаят, че различията в названията на пиринските седловини се обуславят от тяхната форма. Нека да надникнем в тяхното значение.
    Портите представляват добре изразени тесни и дълбоки седловини, които гледани отдалеч наподобяват врати – със стръмни оградни склонове. Наричани са още и капии. Любителят планинар по време на своя излет най-лесно ще разпознае имено портите. Типични такива, класически примери, в Пирин са Мозговишката порта и Демиркапия. Порти се именуват и такива седловини, които на пръв поглед нямат тази форма, но представляват скални процепи или стеснения между отделни зъбери или върхове – умалени варианти на врати. Като пример за такъв процеп може да се посочи Синанишката порта.