Почти всеки запален турист се е наслаждавал на зашеметяващите гледки, които предлага северната част на Пирин планина. Спирайки се със затаен дъх на Кончето или катерейки се към връх Вихрен с амбицията да изкачи първенеца, той не се замисля за това, което се намира под краката му и е скрито за очите. Надали мнозина знаят, че са стъпили върху карстовото било на планината, представляващо мраморен масив с мощност близо 2000 м. Той крие свят, достижим само за пещерняците, които от десетилетия се мъчат да навлязат в дълбините на планината, използвайки пътищата на водата, провирала се из хладния мрамор в течение на милиони години. Тя се процежда от дъжда, от снежниците и снежните тапи на пропастите в циркусите, образувайки неизвестни подземни реки, които виждат бял свят отново под формата на различни по дебит карстови извори в подножието на планината. Един от се намира под пещера "Спропадналото" в покрайнините на гр. Разлог. Какъв път изминава тя междувременно, какви подземни измерения запълва и можем ли ние, с нашите несъвършени човешки тела да я следваме - това е загадка, даваща стимул за упорити изследвания на поколения пещерняци.
       Серия експедиции, водещи началото си от 1968 година, провеждани през по-големи или по-малки интервали от време, са довели до сегашния резултат - до момента сме достигнали дълбочина 225 м в пропаст №9 на Бански Суходол. Не по-малки переспективи са се разкривали и в други пропасти в района, но за съжаление, на определен етап пътя се е оказвал за нас преграден от внушителни каменни срутища и непреодолими теснини. Може би най-обнадеждаващи като разкрития са: пропастта Вихренска, разположена на Джамджиевия ръб под връх Вихрен, дълбока 168 м и Бъндеришката пещера, в която част от водите на река Бъндерица протичат, образувайки подземни каскади и каньони, достигащи до дълбочни от 125 м. За съжаление блокаж / т. е. нападали каменни блокове / във Вихренска и теснина в Бъндеришката пещери, възпрепятстват проникването в дълбочина, за това пещерняците търсят алтернативни варианти в околните циркуси. В хода на проучванията са открити няколко дълбоки пропасти - " 20 години Академик" в Бански Суходол - 118 м, "Челюстница" в циркус Баюви дупки -104 м, №14 в циркус Каменитица - 108 м.
       Експедиции са провеждани и в Синанишкия дял на планината, където се намира най-красивата пиринска пещера - Шаралийската, както и пропастта Алеко, дълбока 130 м.
Вече две поколения пещерняци от Студентски Пещернячески Клуб /СПК/ "Академик" изучават пропаст №9 в Бански Суходол. След усилена работа, те са възпряни от голям лабилен камък, заклещен в теснина, а и се изгубва изготвената с много труд карта на пещерата, и дълбочината й остава неизвестна. На този етап се включва и нашият екип, за да добави нова брънка към веригата. Проведени са няколко експедиции в района, като първоначално поемат щафетата от старите "академици" пещерняци от ПК Витоша. В последвалите три експедиции през 2001, 2002 и 2003 г., се действа по-мащабно в циркус Баюви Суходол, като дейно участие вземат членове на ПК Хеликтит / в превод от гръцки - "Пещерно цвете"/ и СПК Академик - София. През тези три години работа следвахме принципа на самоорганизацията ивсичко се вършеше на приятелски начала. Това водеше съответно до известна неразбория, характерна за всяка група, състояща се от повече от двама пещерняка. Въпреки това и въпреки множеството пречки, успяхме да свършим доста работа. Наша гордост е продължението на "Девятката", която така и не получи по-поетично име, до кота 225 м по време на експедиция през 2001 година. През 2002 г. успяхме да изготвим точна карта на пещерата и да открием нова переспективна пропаст в района.
Проведената през това лято експедиция не ни донесе чест и слава, ако трябва да сме честни. Цялата организация бе подета с голям хъс и ентусиазъм. Имахме доброто желание да почистим циркуса, в който като наследство са оставени купища ?трудно разлагащи се ?отпадъци от бивш ски-лагер и предишни, по-масови експедиции. Резултатът беше: шест чувала буклук - това е нищо в сравнение с голямото количество отпадъци, които останаха сред скалите на циркуса. С двете мулета, осигурени от Национален парк "Пирин" за изнасяне на тежкия ни багаж до лагера, свалихме отпадъците до града. Девятката не се предаде и тази година и не ни пусна в дълбините си.Съществуват три вероятни места за продължаване напред, но за сега те са непреодолими "тесняци", които би следвало да се разширят с пробивна машина. В противен случай, животът няма да ни стигне да копаем на ръка.
       Другата ни надежда - Шестицата, се оказа запушена от ледена тапа , така че като приоритет ни остана работа по терен и в пропаст №13. Двете начинания донесоха добри резултати - почти всички пещери в Бански Суходол са обозначени, номерирани, картирани и описани. Открихме и още няколко нови обекта. Всичко това за нас, които толкова много се надявахме да хванем подземната река и да отворим най-дълбоката българска пещера, е по-скоро допълнителни постижения по пътя към основната цел, останала недостигната.
       Може би някой ще се зачуди, как е възможно с течение на десетилетия да се работи, а резултатът да е толкова нищожен - достигнати 225 м дълбочина, при переспектива за 1000 м. Не ни съдете строго! Ако някой е изпитал суровостта на Пирин в този дял, би ни разбрал, би си представил лунния пейзаж на безводния каменист циркус Бански Суходол, където нощните температури в началото на м.септември са под нулата, където започне ли да вали - може да не спре и десет дни, където входовете на пещерите са затворени от снежни тапи дори през лятото. Не е лесно да работиш постоянно мокър, "леко" простинал, да изкачиш 1000 м денивелация с 20 кг товар на гърба и да пиеш вода от снежната пряспа, като всяка сутрин, надничайки от палатката се надяваш да видиш поне днес Кутело огрян от слънце. Във вътрешността на скалистата снага на планината не е много по-комфортно. Температурата е постоянна, но за разлика от повечето български пещери, където средната температура е 8*С, тук тя е 0*С.        Преминавайки заснежени отвеси и заледени стени, достигаш до "злобни" теснотии ( в пещерняшка терминология "тесняци") в мрамора, който къса дрехите ( т.е. "пещеризона"!) и кожата ти на парченца, преодоляваш високи изкачвания ( т.е."камини и класики"), които не са плашливите!
Красотата на тукашните пропасти не севписва в общоприетите стандарти - те са студени, враждебни и семпли със своята груба скала, напълно лишена от образуванията, които другаде радват окото. Не си мислете, че тук се врем само пещерняците. Среда за живот, въпреки крайно неблагоприятните условия, намират някои упорити пещерни обитатели - в "Девятката" бе открит нов вид троглобионт на дълбочина под 100 м, а пещеролюбиви мухи и ручейници ни "правят компания" на доста места из пропастите. За това обаче имат думата председателят на Българска Федерация по Спелеология / БФСп/ - д-р Петър Берон и Боян Петров.
       И така, оставаме с надеждата за догодина. Нека циркусът си почине от нас през зимата, а пък и ние от него! Занапред, надявам се помъдрели, ще успеем да го склоним да ни пусне в сърцето си!
Благодарим на Дирекция "Национален парк "Пирин", БФСп, фирмите "Своге Сушарт" и " ТорGео", и Н. Свещаров за оказаната подкрепа!

Катерина Богачева