брой 1
   година 2010
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
 
   Белият щъркел (Cicona ciconia) – биология и екология на вида

НП Пирин и Юнеско
Какво направихме заедно?
Белия щъркел
Зелените хищници
Екопроект "По долината на река Струма,,,"
Магията на Поморийското езеро .
Национален парк "Глетчер"
Величието на Пирин

 

 

 

А  р  х  и  в
Година
 Б  р  о  й
2000
   
2001
2002
2003
 
2004
2
 
2005
 
2009
2010
2011
2012
2013

 

 

 

   Описание: Белият щъркел е една от най-едрите птици, живееща близо до хората. Той има  размах на крилата до 165см и средно тегло 3,5кг.
    Разпространение и миграции: През лятото  белият щъркел обитава обширни територии в Европа и Азия, а през зимата мигрира в Африка, където има и местна популация.
    Поради масово пресушаване на влажни зони и неустойчиви земеделски практики през периода 1970-1990 в много европейски страни, щъркелът става рядък вид или напълно изчезва. За щастие през последните години отново се наблюдава ръст в популацията на вида. В България са преброени около 4800 двойки.
    При миграция щъркелите от западна Европа минават през Гибралтар и зимуват в западна и централна екваториална Африка, докато птиците от източна Европа минават по Черноморското крайбрежие и  стигат до Уганда, Конго, Танзания, Зимбабве и ЮАР. Този път те изминават за по-малко от месец. За да пестят енергия щъркелите  използват издигащи се от земята стълбове топъл въздух, наречени термики.  Това налага щъркелите да прелитат предимно над сухоземни територии.
    Местообитание: Първоначално щъркелите са гнездяли по високи и стари дървета, които днес са рядкост в равнините. Ето защо сега щъркелите са принудени да използват комини, покриви и електрически стълбове. По всичко изглежда, че човешкото присъствие никак не ги притеснява. Това не важи за техните роднини - черните щъркели, които избягват хората и гнездят предимно по недостъпни скали и стари дървета в планинските райони. 
    Храна:  Щъркелът се изхранва по открити обработваеми земи, мочурища, блата, оризища. Предпочитана храна са полските мишки, полевки, влечуги и земноводни, едри насекоми и др. На ден щъркелът изяжда 20-25 мишки и полевки и само 3-4 жаби, което го прави и добър приятел и помощник на земеделските стопани. За изхранването на едно малко са нужни 1,5 кг храна на ден.
    Размножаване: Щъркелите изграждат големи гнезда с диаметър около 1,7 м., които могат да достигнат тегло до 2т. Те имат уникална визуална памет за мястото на гнездата си, в които двойката се връща всяка пролет. Женската снася 3-6 яйца през април, като все по-често са наблюдавани до 6 успешно отгледани малки в едно гнездо. Мътят и двете птици (средно 35 дни). Малките напускат гнездата в началото на юли, а полова зрялост достигат средно на 4 години.
    Европейски села на щъркелите
    Инициативата „Европейски села на белия щъркел” се осъществява от Фондация Европейско Природно наследство /EURONATUR/ – Германия.  Тя цели да увеличи обществената ангажираност и да развие възможностите за екотуризъм  в райони, където белият щъркел е формирал големи гнездови колонии. Щъркеловите колонии са индикатор за чиста околна среда и хармонично съжителство между човек и природа. Там където има много щъркели, земеделието е достатъчно устойчиво, за да поддържа множество други растителни и животински видове. Ето защо е важно тези места в Европа да бъдат запазени, популяризирани и да служат за пример и на други общности. 
    Във всички села на белия щъркел се провеждат ежегодни празници посветени на предвестника на пролетта, а местните общности са все по-мотивирани да опазят своето природно богатство и да усъвършенстват уникалния си туристически продукт. 
    Кои са европейските села на щъркелите?

    Чигоч (Cigoc), Хърватско (1994) – разположено в природен парк „Лониско полие”, по поречието на р. Сава.
    Рющед (Ruhstadt), Германия (1996) –разположено е в биосферен резерват „Речен Ландшафт Елба”, който представлява най-доброто място за щъркелите в Германия.
    Малпартида де Касерес (Malpartida de Caceres), Испания (1997) – щъркеловите гнезда (повече от 40) са разположени в скалите на природния феномен и археологически комплекс Баруекос.
    Андрид (Andrid), Румъния (1998) – повече от 35 са гнездящите двойки щъркели.
    Нагибайом (Nagybajom), Унгария (1998) –   селото е разположено в съседство със защитена зона Боронка и национален парк „Дуна – Драва”
   Мала и Велика Полана (Mala and Velika Polana), Словения (1999) -  тази част на Словения се слави с богатото си биоразнообразие и добре запазени природни територии и влажни зони край р. Мура.
    Пентово – Тикочин (Pentowo k. Tykocina), Полша (2001) – Пентово е само една ферма между два национални парка – „Нарва” и „Биебжа” в живописната долина на р. Нарва. Повече от 11 000 туриста посещават мястото годишно. 
    Мархег (Marchegg), Австрия (2002) –  щъркеловите гнезда са 52 и са разположени върху стари дъбове в девствена гора, обявена за резерват в района на обширната влажна Дунав – Марх – Тая, включена в списъка на Конвенцията от Рамсар за влажните зони със световно значение. 
    Белозем, България (2005) -  има около 30 двойки, като 20 от тях са на покрива на училището. Селото се намира в близост до р. Марица.
     Алтрой, Швейцаря (2008) – в кантона Солотурн, с 23 гнездящи двойки след огромни, дългогодишни усилия за връщането на щъркела в Швейцария.
    Ескикараагач, Турция - на брега на езеро Улубат, Рамсарско място, с повече от 125 двойки.

   Автори: Нели Арабаджиева и Димитър Попов - Сдружение Зелени Балкани

 
 
2700 Банско, ул. България 4; тел. : 0749 / 8 82 04, факс : 0749 / 8 82 02 ; pirin_np@mail.bg
www. pirin.bg