Описание: Белият щъркел е една от най-едрите птици, живееща близо до хората. Той има  размах на крилата до 165см и средно тегло 3,5кг.
    Разпространение и миграции: През лятото  белият щъркел обитава обширни територии в Европа и Азия, а през зимата мигрира в Африка, където има и местна популация.
    Поради масово пресушаване на влажни зони и неустойчиви земеделски практики през периода 1970-1990 в много европейски страни, щъркелът става рядък вид или напълно изчезва. За щастие през последните години отново се наблюдава ръст в популацията на вида. В България са преброени около 4800 двойки.
    При миграция щъркелите от западна Европа минават през Гибралтар и зимуват в западна и централна екваториална Африка, докато птиците от източна Европа минават по Черноморското крайбрежие и  стигат до Уганда, Конго, Танзания, Зимбабве и ЮАР. Този път те изминават за по-малко от месец. За да пестят енергия щъркелите  използват издигащи се от земята стълбове топъл въздух, наречени термики.  Това налага щъркелите да прелитат предимно над сухоземни територии.
    Местообитание: Първоначално щъркелите са гнездяли по високи и стари дървета, които днес са рядкост в равнините. Ето защо сега щъркелите са принудени да използват комини, покриви и електрически стълбове. По всичко изглежда, че човешкото присъствие никак не ги притеснява. Това не важи за техните роднини - черните щъркели, които избягват хората и гнездят предимно по недостъпни скали и стари дървета в планинските райони. 
    Храна:  Щъркелът се изхранва по открити обработваеми земи, мочурища, блата, оризища. Предпочитана храна са полските мишки, полевки, влечуги и земноводни, едри насекоми и др. На ден щъркелът изяжда 20-25 мишки и полевки и само 3-4 жаби, което го прави и добър приятел и помощник на земеделските стопани. За изхранването на едно малко са нужни 1,5 кг храна на ден.
    Размножаване: Щъркелите изграждат големи гнезда с диаметър около 1,7 м., които могат да достигнат тегло до 2т. Те имат уникална визуална памет за мястото на гнездата си, в които двойката се връща всяка пролет. Женската снася 3-6 яйца през април, като все по-често са наблюдавани до 6 успешно отгледани малки в едно гнездо. Мътят и двете птици (средно 35 дни). Малките напускат гнездата в началото на юли, а полова зрялост достигат средно на 4 години.
    Европейски села на щъркелите
    Инициативата „Европейски села на белия щъркел” се осъществява от Фондация Европейско Природно наследство /EURONATUR/ – Германия.  Тя цели да увеличи обществената ангажираност и да развие възможностите за екотуризъм  в райони, където белият щъркел е формирал големи гнездови колонии. Щъркеловите колонии са индикатор за чиста околна среда и хармонично съжителство между човек и природа. Там където има много щъркели, земеделието е достатъчно устойчиво, за да поддържа множество други растителни и животински видове. Ето защо е важно тези места в Европа да бъдат запазени, популяризирани и да служат за пример и на други общности. 
    Във всички села на белия щъркел се провеждат ежегодни празници посветени на предвестника на пролетта, а местните общности са все по-мотивирани да опазят своето природно богатство и да усъвършенстват уникалния си туристически продукт. 
    Кои са европейските села на щъркелите?