Нима сред растенията има и „хищници”? Та колко нежни са те! Но независимо от това сред тях срещаме смели ловци, които се хранят с насекоми.
    Многогодишните тревисти растения, които улавят насекоми или други дребни животни и ги използват като допълнителен източник за храна, се наричат насекомоядни растения (растения хищници, карниворни растения). Познати са около 500 вида от различни семейства. В България се срещат само 5 вида от 2 семейства.
    Растенията — хищници използват различни начини за да привличат, улавят и изсмукват дребни животни. Някои от тях растат по дърветата, други под водата, но обикновено те виреят в такава почва, която е влажна, кисела и лишена от нитрати и фосфати, необходими за живота на растенията. Те улавят своята жертва с особени специализирани листа, а не цветове, както често се предполага. Растенията от типа „Железен капан“ хващат непредпазливите насекоми, като свиват бързо листата си, а тези от типа „Мухоловка“ обливат своите жертви с лепкав секрет. Жертвите на растението от типа „Вълчи ями“, намират смъртта си в отвори на листата, напълнени с вода, примесена с разяждаща киселинна течност. По какъв начин се свиват така бързо и силно листата им? Та те нямат нито мускули, нито нерви!  Какъв е източникът на енергията, която употребяват при тези движения? Повече от сто години учените се занимават с тези въпроси, но не са единодушни в обясненията. Някои мислят, че силата идва от внезапното освобождаване на осмотичното налягане близо до главната жилка на листа. Други смятат, че поради нееднаквото израстване на половината на листа различните пластове на тъканта им се намират под напрежение, което се освобождава при затварянето на листа. Как обаче се развива това напрежение и как се сигнализира за освобождаването му при кацане на насекомото е още напълно неизяснено. Знае се само, че свиването на листа се извършва при кацането на определени насекоми. Например при мухоловката „Венера“ -  щом кацнат мухи или мравки. Листът обикновено се свива за по-малко от половин секунда и само най-бързо реагиращите насекоми успяват да се спасят.
    Ботаниците смятат, че растенията-хищници са се приспособили да допълват храната си с насекомите. Около тези странни растения съществува още една тайна – те са особено издръжливи на студ, наводнения и дори на огън.
    Интересно насекомоядно растение от семейство Lentibulariaceae, което можем да открием на територията на НП „Пирин” е Балканската петлюга (Pinguicula balcanica) . Този вид обича мочурливи ливади и торфища до 2500 м надморска височина.
    Балканската петлюга е многогодишно тревисто растение с тънко и разклонено стъбло в горната част, високо до 15 см. Листата са целокрайни, жълтозелени, събрани в приосновна розетка. Те са снабдени със специални жлези, които отделят лепкав секрет. Така някои насекоми попадат в “лепкав” капан. Цветовете на балканската петлюга са синьо-виолетови, разположени на къси разклонения на горната част на стъблото. Цъфтежът е от май до август.
    Балканската петлюга се среща в България, Албания, Македония, Сърбия и Черна гора. Тя е балкански ендемит.

Автор: Павлина Доневичина, експерт “Флора”