ГОРИТЕ HA НАЦИОНАЛЕН ПАРК ПИРИН

      Съчетанието от различни климатични условия, релеф и почви, са обусловили забележително растително разнообразие на територията на Национален парк "Пирин". Като естествена среда за развитие на растителните и животински видове, горските екосистеми играят основна роля.
      В исторически план горите са притежавали изключителна биологична жизненост. Те са устоявали през вековете на редица неблагоприятни въздействия от природен и антропогенен характер.
      Последните оценки за съвременното състояние на горите на територията на НП "Пирин" са осъществени за нуждите на разработващият се План за управление на НП "Пирин" в пepиoдa 2001-2002 г., като въз основа на контролни проверки на терена и наличната информация за горите са направени следните констатации: Запазен е изцяло естествен и местен произход на горите на територията на парка;       Значително е нараснал запаса на горите през последните 10 години тъй като е отсечен само 15% от техния прираст;Балканският субендемит Черна мура (Piниs heldreichii)
участва ограничено в състава на горите, което предполага специални мерки за защита на нейните хабитати;Започнал е процес на формиране на разно възрастни пo структура насаждения в резултат от ограниченото и внимателно ползване на горите.
      В състава на горите на територията на Национален парк "Пирин" участват 16 дървесни вида, като някои от тях са ендемични, други са с особено консервационно значение, или представляват едни от най-големите запаси на съответния дървесен вид в Европа или в България.

      Общата площ на Национален парк "Пирин" е 40 356 ха, като залесената площ е 23 110 ха. Иглолистните гори заемат 95% от залесената площ на нa паркa. С най-голямо площно участие е клекът, следван от бялата мура, белият бор, смърчът, елата, букът, черния бор и черната мура. Средната възраст на горите 3 НП "Пирин" е 85 години, като най-голям е делът на горите с възраст над 140 години. По-голяма част от дървесната растителност в пaркa е представена от типични за района естествени, семенни насаждения - 21 749,3 ха или 94,1% от площта на горите. Останалите гори обхващат 1 307,7 ха или 5,7% изкуствени горски насаждения (култури), съставени от дьрвесни видове от семенен произход и 48,0 ха или 0,2% от издънков произход.

      Съобществата на черната мура
      Съобществата на черната мура (Piниs heldreichii) заемат добре дренирани месторастения, което в повечето случаи се дължи на изпъкналите форми на релефа и силно наклонени терени. В някои от съобществата черната мура се среща с клека, a 8 други участва белият и черният бор, бялата мура и пo-рядко обикновеният смърч и обикновената ела. Черната мура е балкански субендемит. Тя заема 3.9% от залесената площ на пapкa и 52% от общото разпространение на вида в България. Среща се предимно пo-варовитите терени в парковите райони "Вихрен" и "Баюви дупки". Най-старото иглолистно дърво в България е от този вид - Байкушевата мура над хижа Бъндерица. Листата на този вид дърво са игловидни ("иглици") и са събрани пo 2 в снопче. Те са тъмнозелени и дълги около 10 cm. Кората на дърветата 3 млада бъзраст е гладка и светла, a пo-късно се напуква плочковидно, като броня, пopaди което на немски се нарича "брониран бор (Paнzerнkiefer).

      Съобщества на бяла мура
      На територията на парка се срещат два ендемични дървесни вида (с ограничено разпространение)  това са бялата (Piниs реисе) и черна мура (Piниs heldreichii). Съобществата на бялата мура представляват съществен интерес от консревационна гледна точка. В границите на НП "Пирин" са описани 36 растителни съобществата на бялата мура. Тя заема 23.4% от залесената площ на парка. Обикновено бялата мура образува съобществата със смърча и пo-рядко с белия бор и бука. Интересно е съобществото формирано от двата ендемични вида бяла и черна мура с преобладаващ вид в тревния етаж пенсисиевата власатка (Festиca peнzesii), срещащо се на ограничена площ 8 северна-та част на парка. Среща се от 1 400 go 2 100 м н. 6., издържа на температура go - 45° С и на силен вятър. Бялата мура е дърво което достига go 35 м височина и над 50-60 см 3 диаметър. Има тънки, нежни, сиво-зелени игловидни листа, събрани нo 5 6 снопче (наречено брахибласт). Мъжките репродуктивни органи са жълтеникави pecи, koиmo се появяват 8 основата на нарастващите клонки. Младите шишарки са зелени или зелено-виолетови, а зрелите - жълто-кафяви, цилиндрични пo форма. Узряват през октомври на втората година. Семената са с ниска кълняемост и покълват бавно. Растежът 3 млада възраст е бавен, но 3 последствие се ускорява и достига висока продуктивност.

      Съобщества на белия бор
      Съобществата на белия бор (Piниs sylvestris) заемат предимно слънчеви (южни или с южна компонента) изложения и пo-бедни месторастения. Най-широко разпространение на сравнително обширни площи имат съобществата образувани от белия бор и черната боровинка (Vacciнiиm myrtillиs) и белия бор с горския вейник (Calamagrostis arинdiнacea). Белият бор заема 22.4% от залесената площ на НП "Пирин". Стъблото на този дървесен вид дocтигa дo 48 м височина и дебелина дo 1 м в диаметър. Белият бор живее гo 600 години. Листата са събрани пo 2 в брахибласт и са разположени cпиpaловидно пo клоните. Cmapиme борови дърбета имат дебела напукана тъмнокафява кора, а младите - тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е нo-светла и изглежда като олющена. Това е белег, пo кoитo белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета. Младите шишарки са пурпурно-червени, а узрелите са сиво-кафяви. При нараняване от ствола на бора изтича смола.

      Съобществата на черния бор
      Съобществата на черния бор (Piниs нigra) заемат по-ниските части на Националния парк и са разположени главно в северната част - паркови райони "Вихрен" и "Баюви дyпки" и заема 4% от залесената площ на парка. Те се установяват дo 1400 м н.в. Черният бор е типичен калкофит (вид, който расте добре върху варовити и cyxи терени). Образува съобществата, кoитo в повечето случаи са чисти, но понякога като съпътстващи видове участват белият бор и черната мура и пo-рядко обикновената ела. Този дървесен вид е светлолюбив, топлолюбив и невзискателен към почвата. Понася както виcoкитe температури през лятото, така и ниските през зимата. На височина достига дo 40 м, а на дебелина дo 2 м. Кората на стъблото е дебела, дълбоко напукана, сива. Листата са събрани пo 2 в брахибласт, тъмнозелени на цвят, твърди, с жълтеникаво и остро връхче. Мъжките генеративни органи са pecи, а женските (шишарки) са с яйцевидно-конична форма дълги 4-8 см.
      Има много издръжлива дървесина нpи липса на кислород, зато8а се използва за подземни и подборни строежи.

      Съобщества на смърча
      Съобществата на смърча (Picea abies) заемат влажни u сенчести месторастения go 2 000 м н. 6., което съобщества на природата на вида. в тези съобщества в тревния етаж доминиращи видове са заешки киселец (Oxafe acetosella) u лазаркинята (Galium odoratum). Kopaтa на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява u се напуква. Живее go 1200 години. Иглиците на смърча са гъсто наредени no клонките, тънки, тесни u с остри връхчета. Имат no едно или две надлъжни каналчета, пълни със смола. Запазват се на дървото от 5 go 12 години. Всяка година едни иглици опадат, а други израстват наново. Смърчовите иглицu за разлика от боровите са no-къси, дълги go 2,5 см. Смърчът цъфти през май-юни. Семената са заострени u имат дълго крилце. To образува вдлъбнатина като лъжичка, където е прикрепено семето. Ако семето не се посее go 3 години, не може да поникне.

 

      Съобщества на обикновената ела
      Съобществата на обикновената ела (Abies alba) ca подобни на тези на смърча. Тези съобщества представляват друг елемент на иглолистния комплекс, макар с ограничена площ и донякъде преходен характер. В повечето случаи видовете, формиращи тревния етаж, са подобни на тези от смърчовите фитоценози. Обикновената ела заема go 5.2% от залесената площ на НП "Пирин". Среща се на месторастения от 300 go 2 000 м н. в. Елата се явява един от най-топлолюбивите и влаголюбиви видове от иглолистните. Височината на стъблото достига дo 75 м, а диаметърът дo 2 м. Кората s гладка и бледосива дo 40-50 годишна възраст, a пo-късно се напуква плочковидно и придобива червено-кафяв цвят. Клоните на младите дървета ca пoкpити с къси власинки. Листата са разположени поединично и ca захванати към основа-та чрез дисковидно разширение 3 основата. От горната страна листата са тъмнозелени, а отдолу са светлозелени, леко вдлъбнати и имат две бели ивици на върха. Мъжките репродуктивни органи ca pеси. Те достигат дължина 1 см. Женските са шишарки, имат цилиндрична форма и достигат go 20-30 см дължина. В млада възраст видът расте бавно, но с течение на времето растежа се усилва.

      Съобществата на клека
      Съобществата на клека (Piниs тидо) се срещат 3 горната граница на гората между горския пояс и около 2 500 м н. 3. В приземния етаж преобладават видове oт род Vacciнiиm (Боровинка), горска светлика, а често и мъхове. При по-голяма надморска височина преобладават видовете от сем. Житни и кисели треви.
Широколистни гори
      Малка част {около 5%) се пада на широколистните представители на дендрофлората, oт които най-застъпен е обикновения бук (Fagus sylvatica). Неговите съобществата заемат сравнително ограничена територия от площта на парка - 1 110 ха, главно в паркови райони "Баюви дупки" и "Безбог". Съпътстващи видове в буковите съобщества са обикновената ела, пo-рядко белият бор, смърчът u бялата мура.       Доминиращи видове в тревния етаж са главно горската светлика u горската ливадина, пo-рядко обикновената светлика u чернеещата власатка. Характерни особености на този вид са сивата гладка кора и едpите, вретеновидни кафяви пъпки със заострен връх. Листата им ca прости, с къса дръжка, разположени последователно no клонките. Те са разнообразни no форма - яйцевидни (т.е., най-широки в долната част), елипсовидни (най-широки в cpедата) дo обратно яйцевидни (най-широки в горната част). Жилкуването е просто, обикновено 5-7 (9) двойки странични жилки. Цветовете са еднополови. Мъжките са събрани в сферично съцветие, а женските no няколко на обща дръжка. Опрашването е от вятъра. Плодовете са разположени no 1-2, рядко повече, в плодна купула (лат. cupula). След узряване на плодовете, купулата се разпуква на четири дяла и плодовете опадват. Те ca тип "орех", с кафява вдървеняла обвивка, тристенни u тъй като са много специфични, имат собствено название "букови жълъди". Вътрешната част на "ядката" е богата на скорбяла u мазнини u с приятен вкус. Съдържат алкалоиди (фагин u дp.), поради коетo, ако се консумират сурови в no-голямо количество, могат да предизвикат опиянение. Плодовете служат за храна на много видове горски животни.

Автор на материала - Кирил Максимов, експерт, ДНП Пирин