ЧУДЕСА СЕ РАЗКАЗВАТ ЗА НАРОДНАТА МЕДИЦИНА

      Сем. Дебелецови (Crassulaceae)
   В българската флора семейството включва 6 рода. Те са едногодишни или многогодишни сукулентни растения. Имат висока декоративна стойност, а някои имат значение като медицински растения.
      Златовръх - Rhodiola rosea
   Видът е включен в Червената книга на България със статут - критично застрашен.
   Многогодишно тревисто растение с дебело, месесто коренище, което има аромат на рози. Среща се по каменисти и скалисти места в по-високите части на планините, над горната граница на гората. В България се среща в Стара планина, Рила, Пирин; на 2000–2600 m н. в.
   Отрицателно действащите фактори са, че се събира като лечебно растение за лични нужди, за търговия в страната, за международна търговия, както и лавините и ниската плътност на популациите.    Необходимите мерки за защита са активно отглеждане на вида в култура с оглед на задоволяване на нуждите на пазара и строг контрол върху естествените находища.
   Използваемите части са коренищата и корените, които се вадят късно през есента и се сушат на сянка. Действието му е да стимулира централната нервна система, в резултат на което се подобрява умствената и физическата работоспособност. Извлек от корите съкращава рязко периода за възстановяване след тежко физическо обременяване. Системната употреба на билката подобрява апетита, съня, сърдечната дейност.    Подобно на женшена подобрява възприятията, усилва паметта, изостря вниманието. Билката подобрява съпротивляемостта на организма спрямо различни неблагоприятни влияния и стресови фактори. Прилага се при умствена и физическа преумора, безсъние, сърдечна невроза, депресивни състояния, хронична умора.     

     Сем. Тинтявови (Gentianaceae)
   Семейството е малко. В българската флора е представено от 5 рода. Едногодишни до многогодишни тревисти растения. Много от представителите са медицински растения. Наред с това имат висока декоративна стойност.

 

      Жълта тинтява - Gentiana lutea
   Видът е включен в Червената книга на България със статут - застрашен.
   Многогодишно тревисто растение с дебело, вертикално коренище. Стъблата достигат до 1 м височина. Неразклонени са, прави и гладки, със срещуположни листа. На цвят те са сиво-зелени от восъчния налеп по тях. Цъфти през юли и август. Расте по каменисти склонове или горски поляни, разположени близо до горната граница на гората, върху силикатна или варовикова скална основа.   Наклонът на терените варира от почти равен до 45º. По-голяма част от местообитанията на вида са открити, светли, най-често с южно изложение. В България се среща в Стара планина, Витошa район, Пирин, Рила, Родопите, между 1600 и 2150  м  н. в.
Отрицателно действащи фактори са събирането на вида за лекарство, като за целта се изваждат целите растения с коренищата и корените, активизиране на планинския туризъм, Ограниченото разпространение, лошото възобновяване, високата смъртност на младите индивиди и ниският темп на нарастване допълнително се отразяват неблагоприятно върху състоянието на популациите и водят до тяхното намаляване и изчезване.
   Необходимите мерки за защита са проучване състоянието на находищата, биологията на размножаване и факторите, повлияващи площта и числеността на популациите с цел оптимизиране режима на охрана и съхраняване на семена в семенна банка и култивиране на вида.
Корените възбуждат апетита, стимулират секрецията в стомашно-чревния тракт, повишава съпротивителните сили на организма като стимулира образуването на червени и бели кръвни телца, има положителен ефект върху жлъчката и черния дроб, при анемия, сърдечна слабост, нервно изтощение.

   Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки!
У нас се срещат 6 рода. Повечето са храсти или храстчета, рядко тревисти. Повечето от видовете са редku u защитени, разпространени в планинските райони.

 Семейство Пиренови (Ericaceae)
   У нас се срещат 6 рода. Повечето са храсти или храстчета, рядко тревисти. Повечето от видовете са редки и защитени, разпространени в планинските райони

 

       Мечо грозде (Arctostaphylos uvaursi) Мечо грозде е вид растение от род Arctostaphylos (от гръцки арктос;, "мечка" u cnacpuAi, "грозде"). Представлява вечнозелен храст с пълзящи клонки, с малки яцевидни кожести листа. На цвят отгоре са no-тъмни, а отдолу no-светло зелени. Листата на мечото грозде съдържат фенолни глюкозиди, дъбилни вещества, флавоноиди.
     Среща се в почти цяла Европа u Северна Америка, без южните части. Bupee no cyxu, каменливи места, както u в иглолистни гори. В България се среща във всички планини на надморска височина между 1500 u 2900 метра.
     Билката Мечо грозде има специфично антисептично /унищожава u предпазва развитието на микроби/ u астрингентно /стягащо/ действие върху стените на отделителната система. Има u слабо диуретично действие.
     Горчивите листа u плодове на мечото грозде са известни на хората като лечебна билка u храна повече от 1000 години. Научавайки от пътешественици за използването им от индианците в Севрна Америка u кumaucкume лекари, европейските лечители също започват да ги прилагат npu болки в бъбреците u пикочния мехур. Има повече от 70 Вида мечо грозде u вceku един от тях е добро билково средство, което обаче не бива да се използва без предВарителна консултация с лекар -високото съдържание на танин В листата u плодовете предизвиква дискомфорт u болки в стомаха!

Автор на материала - Ина Сърбакова, експерт флора, ДНП Пирин