Уникалността на Природен Парк «Русенски Лом» се дължи на много и разнообразни фактори, като по-важните от тях са релефът, скалите, почвената настилка, специфичните климатични условия. Всички те обуславят голямото биологично разнообразие и богатство на местообитания за видове с различен произход.
    Преди около 120 млн. години Поломието е било дъно на топло море, което в последствие се е оттеглило, оставяйки утаени варовици на неговото дъно. При образуването на Алпо - Хималайската система, част от която е и Стара планина, поради огромния страничен натиск са се образували пукнатини, по които протичат днешните притоци на Дунав. Поради различната твърдост на варовика са се образували живописните меандри и каньоновидни долини на Ломовете. Така са се образували и множество пещери, каверни и карстови образувания по цялото протежение на реките от тази речна система, като най-красиви и интересни са тези по долните им течения. Известно е, че варовикът обуславя 2-3 пъти по-голямо биоразнообразие в сравнение с местата с равни други условия.
    Голямото биоразнообразие се дължи донякъде и на специфичните климатични особености в долината - студена зима, хладна и бавно настъпваща пролет, горещо лято с честа и интензивна поява на фьон, есен - по-топла от пролетта. Тъй като долината е сравнително защитена от ветрове и скалите акумулират топлина, както и поради условията за образуване на температурни инверсии, зимата тук не е толкова сурова както в откритата равнина над нея.
    В границите на Парка са установени 32 типа актуални екосистеми, от които 19 са широколистни, 3 - храстови, 4 - тревно-храстови и 6 - тревни. От тях 15 местообитания са включени в Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС, а 10 са определени като приоритетни.
    Голям интерес представляват коренните ценози на келявия габър, тъй като тук те се намират много близо до северната граница на своя ареал. Освен това те имат важно противоерозионно и почвозащитно значение. По принцип, в парка преобладават издънковите дендроценози, като най-разпространени са тези на келявия габър, драката, акацията. Като правило ценозите са силно нарушени. В парка са представени следните видове: цер, благун, зимен дъб, космат дъб, дребнолистна и сребро листна липа, явор, ясен, акация, гледичия, махалебка, полски ясен, евроамерикански тополи, орех, черен бор, клен, летен дъб, люляк, смрадлика, глог, мъждрян, кучи дрян, шипка и др.
    Природен парк Русенски Лом е едно от малкото убежища на дивата флора, запазени в пределите на равнинната Североизточна България. Растителността тук е лесостепна, т. е. наблюдава се преход между горските екосистеми, характерни за Западна Европа и степните, характерни за сухия климат на умерените ширини на Източна Европа и Азия.
    Два вида от флората на България могат да се видят само на територията на Природен парк Русенски Лом. Тук е единственото находище в България на сибирската телчарка - нов, рядък вид за нашата флора, открит през 1997 година и диекианов лопен.
    Гордост за парка са редките и защитени растителни видове, от които един български и пет балкански ендемита, между които ковачев зановец, диекианов лопен, с единствено находище в Поломието. Интересен представител на степната растителност е йоановото коило.
    По поляните и ливадите се наброяват над 1000 вида висши растения. Срещат се още редки и защитени растения като горската съсънка, голата копривка, див рошков, брошово еньовче, стамбулско еньовче. Флората на парка е изградена от средноевропейски, степни и отчасти и субмедитерански видове. Тя включва 10 вида, срещащи се само на Балканския полуостров и още много редки и застрашени видове, включени в Червената книга на България.
    Във водосбора на река Русенски Лом са установени 1 български ендемит - ковачев зановец, 11 балкански ендемита - емилпопово прозорче, македонска какула, синя чубрица, жълт равнец , хаарбахииво сграбиче, янкев зановец, изящна командра, български ленолист, жълтеникаво еньовче, македонско червеноглавче, 3 балкански субендемита - турско зарасличе, хелдрайхиево еньовче, лъжливоосилесто еньовче и 7 редки растения - горска съсънка, кавказка копривка, див рошков, хьовтианово часовниче, брошово еньовче, стамбулско еньовче. От тях 10 вида са включени в Червената книга на България, том 1 (7 с категория “рядък” и 3 с категория “застрашен”). Един вид е включен в европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения с категория “уязвим”.
    Не по-малко интересна е фауната, като само гръбначните са над 300 вида.
    Между безгръбначните особено голямо внимание заслужават карпатският скорпион и сколопендрата.
    Сред насекомите могат да се открият малка богомолка, няколко вида редки и защитени бръмбари, като еленов рогач, бръмбар - носорог, дъбовият сечко, от пеперудите - лястовича опашка, полумесец, мъртвешка глава, малък черен аполон и други.
    В реката могат да се видят 22 вида риби, раци, охлюви и речни миди.
    Общо 10 вида земноводни (от които 5 защитени) и 19 вида влечуги населяват Долината. Особена зоогеографска стойност имат нощното гущерче - единствен представител на геконите у нас и коравецът - безкрак гущер. Срещат се два вида сухоземни костенурки, петнистият смок и смокът - мишкар, медянката, пепелянката.
    Паркът е истински птичи рай. Тук се срещат много птици, които са застрашени в цяла Европа, затова Ломовете са обявени за орнитологично важно място.
    Многобройните скални кухини, корнизи, тераси, пещерни антрета и площадки, създават идеални условия за скалногнездещи птици, като скален орел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, червен ангъч, ловен сокол, обикновена и степна ветрушка, скален гълъб, бухал, белогръд бързолет и други. От всички отбелязани досега видове птици, в долината на Ломовете 172 са защитени.
    Съчетанието на скали, вода, гора, ливади, създават условия за обитаване на още много птици, като ястреб, осояд, горска улулица, дългоуха сова, чапли. Почти всички видове кълвачи “лекуват” гората. От установените над 190 вида представители на пернатия свят, които се срещат в парка, тук гнездят 110 вида. Останалите са прелетници, зимни гости и случайни посетители.
    Интересно е да се отбележи, че докато в Средна Европа черният щъркел вие гнезда по стари дървета в горите, в България гнезди почти изключително в скалите.
    Представители на водоплаващите птици могат да се наблюдават покрай рибарниците по поречието на Русенски Лом и в близост до гр. Русе.
    Особено привлекателни са египетският лешояд, белоопашатият мишелов и малкият креслив орел, гнездящи тук. Освен тях могат да се наблюдават различни видове соколи, ястреби, орли.
    Друг интересен обект са нощните грабливи птици, сред които най-голямото богатство е бухалът. През пролетно -летния период тук обитава прелетния вид чухал. Могат да се наблюдават още горска ушата сова, горска улулица и др. Редки за Европа, но срещащи се често из Ломовете, са атрактивните птички като синявица (синя гарга), пчелояд и папуняк.
    От всички 92 вида бозайници, обитаващи България, тук са намерени 66 вида. Между тях са 25 строго защитени прилепа, от които около 20 вида пещерни обитатели, както и изчезващите за цяла Европа видра, пъстър и степен пор, голям хомяк и др. Паркът е естествен развъдник на сърни и благородни елени, на диви свине. Тук обитават вълци, чакали, лисици и други хищници.
    От особена важност е и културно-историческото наследство в парка.
    Първите следи от човека в Поломието датират от старокаменната епоха. Античността също е оставила множество следи, които посетителите откриват с интерес. Тук са живели траките. Римляните са се настанили по тези земи през I век след Христа. От Римския период в Парка са запазени останки от три римско-византийски крепости. По-късно българите издигнали в непристъпните скали градища срещу враждебните набези. По онова време средновековния град Червен е един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на България (XIII - XIV век).
    В цялата долина на Ломовете средновековните килии, образуващи често цели манастирски комплекси, и църквите, наброяват над 250. На територията на парка се намира археологически резерват "Скални църкви", с. Иваново, включващ и  скалния манастир "Св. Архангел Михаил". Той е един от най-големите духовни и книжовни центрове в България през XIII и XIV в. Запазените до днес стенописи в шест църкви и параклиси са най-значимото запазено достижение на българското средновековно изкуство през XIV в. Стенописите в църквата "Света Богородица" са включени в Списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
    Църквата се намира на 38 м височина, състои се от две помещения и параклис, на обща площ от 64 м2. Стените и таванът са изцяло покрити с икони.
    Останалите църкви със запазени стенописи се намират на другия бряг на р. Русенски Лом. Там могат да се видят стенописи от XII - XIII в. , скален гроб, запазен кът за писане. . .
    Археологически резерват "Средновековен град Червен", с. Червен, обхваща останките от крепостта, митрополитската църква и болярския дворец в едноименния град. Тук може да се види най-добре запазената средновековна кула в България, както и укрепен подземен извор за черпене на вода при обсада. Кулата е квадратна, със страна 8,5 м и височина 12 м. На площ от 2,5 дка са запазени основите на болярския дворец, а срещу него са останките от църквата на Доростоло - Червен-ския митрополит (от общо 13 църкви в града). Приемат се организирани групи и индивидуални посетители, има екскурзовод.
    Други интересни исторически обекти са Голям Нисовски манастир и Малък Нисовски манастир, старо гробище - от XVII - XVIII в. , селището "Чилингира" и др.

    Имайки предвид разнообразните и интересни дадености на Парка, всеки търсещ спокойствие и уединение може да намери своето място тук. Красотата на природата, съчетана с подходящите климатични условия, създават предпоставка за едно приятно и незабравимо преживяване сред красотите на родната природа. Богати са възможностите за пеши, конен и велотуризъм. Осигурени са водачи за групи пещерняци. Разработени са маршрути за пешеходен туризъм, велокрос, еко-образователни пътеки и места за наблюдение на птици и диви бозайници. Разработват се нови маршрути за екстремен велокрос, ски бягане и скално катерене.
    Предлагат се квартири за индивидуални и семейни туристи, с или без пансион. Гостите могат да опитат традиционната за района кухня и най-доброто местно българско вино.
    На територията на Русенска област най-посещаваните обекти са: манастира до с. Басарбово “Св. Димитър Басарбовски”, скалните църкви до с. Иваново, средновековен град Червен, пещера Орлова чука.

инж. Цонка Христова – главен експерт “Изпълнение на Плана за управление, устройство и уредба на Парка”
Тел.  082 872397
Факс 082 828730
e-mail: info@lomea.org