Гъбите са едни от най-своеобразните живи организми, които познаваме. Дълго време те са били неизменно причислявани към растенията. В действителност те твърде много се отличават, както от растенията, така и от животните, и не се вписват в нито едно от тези две царства. Заради това днес учените ги отделят като самостоятелно царство - ГЪБИ.
    Малко хора си дават сметка, колко много използваме гъбите всеки ден.
    Едва ли бихме могли да си представим ежедневния живот без насъщния, а колцина от нас са се замисляли, че хлябът не се произвежда без мая, която всъщност е направена от микроскопични гъби, наречени дрожди. Те вършат своята тайнствена работа и в пивоварната промишленост и винарството. Специално селектирани щамове дрожди придават характерен вкус на виното и бирата. Квасните гъби са основна сила в млекарската промишленост – за производство на сирене и кашкавал. Гъбите съдържат голямо количество витамини и аминокиселини, които лесно се усвояват от човешкия организъм. Същевременно хранителната им стойност е неголяма и това ги прави изключително ценна диетична храна.
    Те от векове присъстват в народната медицина. В миналото гъбите праханки са използвани за спиране на кръвотечения, а с втасала хлебна мая лекували гнойни рани.
    Днес всички ние използваме разнообразни антибиотици – пеницилин, стрептомицин и пр., чрез които медицината се бори с най-различни заболявания. Една немалка част от тези антибиотици се произвеждат от микроскопични гъби.
    Напоследък в някои гъби са открити вещества, стимулиращи дейността на имунната система - надежда, че в скоро време ще бъде намерено подходящо лекарство и срещу болестта на века – СПИН.
    Къде са разпространени гъбите?
    Много малко са местата по земното кълбо, където не се срещат гъбите. Вероятно единственото място, където те не могат да съществуват е лавата на действащите вулкани. В почвата и във водата има огромно разнообразие от гъби. Гъбни спори се разнасят навсякъде из въздуха, има ги дори във вечните полярни ледове.
    Как са устроени?
    Гъбите се състоят от две части: мицел и плодно тяло. Мицелът представлява множество тънки нишки, наречени хифи, които проникват в хранителната среда (субстрат). При една част от гъбите (низшите), видима форма на развитие е само мицелът. При тях плодните тела представляват дребни, почти невидими с просто око, надебелени окончания на хифите, върху които се оформят спорообразуващите органи. Други гъби, наречени “висши”, образуват над земята плътни, с различна големина плодни телца. Плодното тяло на висшите гъби се състои от пънче и шапка. От долната страна на шапката, обикновено, се развива спорообразуващ слой.
    При много видове гъби младото плодно телце е обвито с  покривало (було). След разрастване на шапката, то се разкъсва и остатък от него, наречен волва, остава в основата на пънчето. Налепи по повърхността на шапката и пръстенче по пънчето също са остатък от покривалото.
    Формата и цвета на плодното тяло, строежът и разположението на спорообразуващия слой, наличието на було и начинът на разкъсването им, са основни външни признаци, по които се правят класификациите и разпознаването на гъбите.
    Какво е мястото на диворастящите гъби в систематиката?
    По-голяма част от диворастящите гъби се отнасят към клас „Базидиеви”  (Bazidiomycetes).  Базидиалните гъби са една от най-големите групи гъби. За всички тях е характерно, че образуват по-едри или по-дребни плодни тела, които обикновено погрешно наричаме “гъба”. Плодните тела имат изключително разнообразни размери, форма и оцветяване. Те винаги носят спороносен слой, в който се развиват размножителните структури на базидиалните гъби – т. нар. базидии, върху които се образуват спорите.
    Диворастящите гъби в НП „Пирин” – ядливи и и отровни, деликатес и знание!
    Гъбите са вкусен деликатес, а тяхното откриване в гората или полето е повод за приятна разходка сред природата. Добре е да се знае, че тази голяма група обича богати на хумус почви и влага, тъй като на сухите терени плододоването е извънредно малко. Затова и гъбите се появяват през влажния период на годината, когато температурите са около 18-20 градуса.
    Икономически цденни видове в Пирин са обикновена манатарка (Boletus edulis), кафява горска печурка (Agaricus silvaticus), булка гъба (Amanita caesarea), рижика (Lactarius deliciosus), полска печурка (Agaricus campestris), пачи крак (Cantharelluscibarius) и др.
    Едни от най-силно отровните гъби са зелената мухоморка (Amanita phalloides), червената мухоморка (Amanita muscaria) и дяволската гъба (Boletus satanas)
    Да научим нещо повече за вида с романтичното име – булка гъба и за красавицата от приказките - червената мухоморка, която, всъщност, е отровният двойник на булката гъба.
    Булка гъба (Amanita caesarea), наричана още Булница, Яйченик и Ченушка, е голяма и месеста базидиева гъба от род Мухоморка. Младата гъба има формата на яйце, покрито в бяло було, откъдето идва и названието и?. По-късно то се пропуква и разкрива гладката оранжевочервена до червена повърхност на шапката. Върху шапчицата често остават парчета от бялото було, а около долната част на пънчето се образува голяма и торбеста волва. Друга особеност на булката гъба е характерният широк жълт ципест пръстен в горната част на пънчето (под шапката).
    Месото, пластинките и пънчето на булката гъба са жълти. Споровата маса е бяла.
    Среща се само в широколистни гори и обича по-сухи и светли места.
    Знаете ли, че...  Булката гъба е превъзходна ядлива гъба с много приятен оре­хов вкус и гъбен аромат. Била е любимо ястие за всички римски императори. Затова италианският миколог Джовани Скополи, който пръв описал тази гъба през 1772г.  и? дал видовото име "caesarea" - царска. Според едно предание, през 54 г. от н.е. отровили император Клавдий, като подменили любимите му гъби – булки с червени мухоморки.
    Червена мухоморка  (Amanita muscaria) - отровна базидиева гъба от род Мухоморка. При този вид младата гъба също е обвита с белоснежно покривало. Цветът на горната повърхност на шапката е ярко карминено-червен и монотонен. При остаряване, цветът си губи яркостта и може да стане оранжев. Шапчицата е осеяна с многобройни малки бели парченца (остатъци от общото покривало), които са наредени в няколко правилни концентрични кръга. Парченцата също може да липсват, поради старост или измиване от дъжд. В долния край на пънчето има пръстеновидни удебелявания, а не торбеста волва. Пръстенчето е бяло. Червената мухоморка има бяло месо, бели пластинки и бяло пънче, за разлика от булката гъба, при която са жълти. Споровият прашец и при двата вида е бял. Расте в иглолистни гори, в най-гъстата им част, но може да се намери и в широколистни гори, където има по-просветлени места.

    Знаете ли, че...
   Червената мухоморка има силно халюциногенно действие. По тази причина тя е била използвана от сибирските шамани и викингите по време на ритуали. Самата гъба, приета в минимални количества, в повечето случаи не е смъртоносна, но са чести сериозните натравяния. Гъбата се ползва като убиец на мухи, оттам и името! Мляко, в комбинация с  парченца от шапката, “мори” насекомите, които го накацат.
   

Павлина Доневичина, мл. Експерт “Флора”