Дивата свиня е единственият представител на непреживните двойнокопитни животни из нашите гори. Среща се из цялата страна, предимно в равнините и средния планински пояс.
    Каквато и да е средата, която обитава глиганът, той винаги е привлечен от водата. В местообитанията му се срещат задължително "къпални" - места, заблатени или задържащи дъждовните води и обезателно с много кал – шамици или калища по народному. В тях дивите свине обичат да се въргалят и да лежат, спасявайки се по този начин от кърлежите и други кръвопиещи паразити. Те прибягват до калните бани и когато са ранени. Калта затваря раните и спомага за тяхното по-бързо заздравяване. Обикновено след калната баня дивите свине често се търкат и чешат в стволовете на иглолистни дървета, като по този начин втриват в четината си смоли от тях. Това също спомага за премахването на паразитите по кожата. Към такива избрани от стадото дървета животните се пристрастяват и ги ползват години наред.
    Най-характерна особеност на дивата свиня е конусовидната глава. Тя е голяма и заема една трета от цялото тяло, като тилът е издигнат високо нагоре, а муцуната завършва с рило. В рилото се намира кост, която го прави толкова твърдо, че с него глиганът може да изравя големи дупки, даже и в много твърда почва.
    Очите са малки, скрити дълбоко в орбитите и покрити със снопче четинки. Това позволява на дивата свиня свободно да се движи из горските гъсталаци и свободно да рови земята, без да си затваря очите. Ушите са черни и стърчат нагоре. Дивата свиня има остър слух.
    Шията е къса и дебела, не се отделя рязко нито от главата, нито от тялото. Поради това тя държи главата си ниско към земята и мъчно се извива настрани.
    Предната част на тялото е много по-силно развита от останалата, защото по плещите, между кожата и месото се развива една особена вроговена тъкан — слин, която достига до 3 см дебелина. Тази вроговена тъкан има формата на щит, който спомага на животното да понася леко ударите и хапенето на противника през време на лютите борби, които стават през брачния период между мъжките.
    Сивокафявата  до чернокафява четина на свинете лете е по-светла, отколкото през зимата.
    Дивата свиня е нощно животно. Обикновено през деня спи или почива в някои удобни и добре запазени от неприятелите места, било из храсталаците на големите гори, било из тръстиката по горските блата. По размерите на леглото, което тя си прави, може да се съди за големината й, защото по-големите мъжки, наричани г л и г а н и, правят леглото си по-дълбоко и изравят повече земя. Предполага се, че избирането на място за дневната почивка е във връзка със състоянието на времето. Ако е хладно, животното избира по-слънчеви места, ако е топло, предпочита да е на хлад, в някое по-засенчено място.
    Като се стъмни, дивата свиня излиза предпазливо от скривалището си, за да търси храна. Тя яде всичко — растения, желъди, кестени, корени от различни хранителни растения, яйца от някои птици. Хората смятат, че когато рови в сечищата, поврежда опадалите семена и унищожава пониците. При това ровене обаче тя спомага за заравянето на много семена, за разрохкването и наторяването на почвата и унищожава намиращите се в земята вредни насекоми, личинки и какавиди. Понякога излиза от гората и напада близките жита и зеленчукови градини, където причинява по-значителни повреди. За да предпазят посевите си от дивата свиня, на някои места стопаните използуват един много прост начин. Те забиват в земята на няколко места край нивата пръчки, дълги 50-60 см, разцепени на върха, и в цепнатината се поставя парче плат, напоен с петрол. Тези стопани твърдят, че дивите свине, елените, козите и даже зайците не нападат така завардените посеви.
    Когато дивата свиня търси храната си нощем, тя е много предпазлива и при най-слабия шум или подозрение сумти, измъква се съвсем тихо и мигновено изчезва от мястото, където е била, без да се разбере накъде е отишла.
    Понеже слухът и обонянието на дивата свиня са много силно развити, тя може да долови от далечно разстояние и най-слабия шум, и най-лекия мирис, идващи откъм приближаващия се неприятел. Затова бързо и лесно може да избягва опасността. Ако бъде нападната от кучетата на ловците, тя дълго се брани. Едва след като изгуби и последните си сили, се примирява с участта си. Плува много добре и често пъти използува тази си способност, за да избяга от неприятеля си.
    Като изключим човека, който е голям неприятел не само на дивата свиня! тя почти няма съперници между горските животни. Само вълкът често напада малките, когато се поотдалечат от майка си.
    Дивата свиня се размножава през ноември и декември, но в зависимост от времето, на отделни места може да започне и по-рано или да продължи чак до края на февруари. Завладяването на женската става с много големи и кървави борби между мъжките съперници. Те си нанасят тежки и дори смъртоносни рани в плешките, ребрата и задните части на тялото.
    Дивата свиня може да ражда преди да достигне пределната си зряла възраст. Затова свине на една и половина година възраст вече могат да дават потомство.
    След 18 - 20-седмична бременност по-младите диви свине раждат обикновено от 3 до 6 малки, а по-старите — от 10 до 12 малки.
    Малките придружават майка си цяла година, а понякога и повече. Козината им е нашарена със светли надлъжни ивици. Към края на първата година тя става по-червеникава. Надлъжните светли ивици на малките се изгубват още при първата смяна на козината.
    През първата си годишна възраст, в зависимост от охранването, дивата свиня достига на тежина между 25 и 40 кг; през втората — между 50 и 70 кг; през третата — между 80 и 100 кг, а през четвъртата — от 100 до 125 кг. Убивани са и диви свине, тежки до 150 -200 кг.
    Смята се, че дивата свиня живее средно около 20 години. Мъжките живеят повече усамотен живот, особено като застареят, макар че дивите свине обичат да живеят на стада.
    Между болестите, от които страда дивата свиня, най-опасни са „Класическата чума по свинете” и „Гърлената жаба“ — прилича на “рака” при хората, от която най-често измират. Освен това, през по-студените зими в гората, дивата свиня най-често страда от набиване на копитата на предните си крака. Тогава, при потъването на краката в заледената кора, счупеният лед прорязва кожата над копитата. Поради това нараняване животното се движи трудно и често става жертва на вълците и други неприятели.
    Много характерна е стъпката (дирята) на дивата свиня. Тя твърде много прилича на стъпката на домашната свиня, но е по-тъпа от нея, защото дивата свиня се движи твърде много и върховете на копитата й затъпяват. Стъпката на възрастната дива свиня много прилича и може да се сбърка със стъпката на елена. Добрият познавач обаче може лесно да я отличи, защото при стъпване еленът не оставя отпечатъци от задните си копитца, които са малки и стоят високо над ходилото, а в стъпката на дивата свиня тези копитца оставят следи. Следите на дивата свиня и елена се различават и по разстоянието една от друга - разстоянието при елена е по-голямо, отколкото при дивата свиня.
    Дивата свиня не е толкова опасна за горите, както се изтъква, за да се оправдае нейното безмилостно изтребване. Това изтребване е почти към своя край не само в чужбина, но и у нас. В националните паркове ловът е абсолютно забранен и никой не я притеснява с изключение на единични набези от бракониери. С цел намаляване случаите на „Класическа чума по свинете”, на определени места в парковете се поставят и флакони  с ваксина, които животните поглъщат с храната, като по този начин свинете се имунизират. Така се намалява смъртността от заболявания и при забраната за лов, популацията се увеличава многократно. 

Тодор Тренчев, мл. Експерт “Фауна”